Илия бяга — Пещерата на Хорив

1 Царе 19

Тича ли тича пророка Не знае ни спир, ни посока От царския гняв да се скрие Че царица Йезавел иска да го убие Забрави за своя Бог могъщ Как след три години прати дъжд Скри се в една пещера Тогава чу на Бога гласа
✦ ✦ ✦

/Илия спи при градската порта, събужда се и вижда бележка/

Илия Какво е това? Бележка. Чакай да си сложа очилата да видя какво пише. „Утре преди залез слънце ще те убия. Подпис — царица Йезавел." Олеле майчице, спукана ми е работата. Предния път успях да избягам от царицата, но този път наистина ще ме убие. /ходи наляво-надясно притеснен/ Ами сега? Какво да правя? …Ще бягам. Няма друго спасение. Трябва да избягам колкото се може по-далеч преди царица Йезавел да ме намери. /хуква/
Слуга Господарю Илие, чакай къде хукна толкова рано. Чакай ме, идвам с теб. /настига го запъхтян/ Успях… д а… взема… малко вода… и… храна… Не си закусил още, господарю.
Илия Нямам време за глезотии. Трябва да бягам за живота си.
Слуга Не знам кое е по-добре — да умреш от глад или да те убият?! И в двата случая ще си мъртъв, нали?
Илия Не разсъждавай, а тичай!
Слуга Да, господарю!
✦ ✦ ✦
50 км от Кармил
Слуга Господарю, обувката ти се е развързала.
Илия Карай!
Слуга Ще се спънеш, господарю.
Илия Не можем да спираме сега, все още сме твърде близо до двореца.
Слуга И на това ако му казваш близо…
100 км от Кармил
Жена 1 Я гледай! Тия двамата защо тичат?
Жена 2 Не виждам никой да ги гони. Сигурно участват в маратон.
Жена 1 Възможно е, въпреки че не виждам други участници.
Жена 2 Чакай, чакай малко! Това не е ли онзи пророк, който направи огън да падне от небето и да изгори жертвата на планината Кармил?
Жена 1 Не ми се вярва. Онзи беше толкова смел и убеден в мощта на своя Бог. А тоя бяга като уплашен заек.
Жена 2 Той е, казвам ти, сигурна съм. Познах го по кожуха.
Жена 1 Имаш право. Онзи носеше същия кожух. И накъде бяга сега?! Страхливец! Ха-ха-ха.
150 км от Кармил
Слуга /запъхтян/ Господарю, къде сме?
Илия Това трябва да е Вирсавее.
Слуга Господарю, може ли да спрем поне за малко да си отдъхнем. Колко дена тичаме вече?! Не сме яли, не сме пили, не сме спали…
Илия Не, не може! Ти, ако искаш, остани тук. Аз продължавам да бягам.
Слуга Съжалявам, господарю, не мога повече. Просто краката ми отказват да се движат.
Илия Добре, сбогом.
Слуга Сбогом, господарю.
200 км от Кармил
Илия /убожда се на кактус докато тича/ Ох, ама че се убодох. Намерил къде да расте тоя кактус!... Насред пустинята! Кой го засади тук?... Трудно се тича в тоя пясък. Сандалите ми се напълниха. А и как пари. Ох! Ах!... /препъва се в камък и пада на земята/ И кой сложи тоя камък точно на пътя ми?! Ще се претрепя. …Уморих се. Нямам сили вече. Ще легна ей тук на сянка под тая смрика. Боже, май не беше добра идея да бягам. Сигурно си ми сърдит. По-добре да умра. Уморен съм. Спи ми се. /прозява се, заспива/
✦ ✦ ✦

/разтърсва Илия/

Ангел Илия!
Илия Кой си ти? Не ми казвай, знам кой си. Ти си войник на Йезавел. Е, това е краят на играта. Шах и мат с царицата. Почакай! Защо си облечен в бяло? Войниците не носят бели дрехи.
Ангел Ще ти обясня, ако ме оставиш.
Илия Да, разбира се, извинявай.
Ангел Аз съм ангел, изпратен от Бога. Сега стани и яж.
Илия Храна?! Не съм ял от дни. /яде/ Ммм… по-вкусна питка не съм ял. Ммм… ухае на жарава… Малко ми е неудобно, че аз ям, а ти стоиш и ме гледаш. Искаш ли?
Ангел Яж ти! Имаш нужда от сили.
Илия Щом казваш... Хапнах добре… О, има и напитка. /пие/ Освежаващо. Така добре се нахраних, че ми се доспа. /заспива/

/разтърсва го/

Ангел Илия!
Илия /сънен/ Виновен съм, виновен съм… А, ти ли си пак?! Сънувах кошмар.
Ангел Стани и яж!
Илия Ама аз нали вече ядох?!
Ангел Яж още, защото те чака дълъг път.
Илия Добре. /яде/ Ммм. Тази храна е божествена. Сега след като я изядох се чувствам ободрен и изпълнен с енергия. /подскача/ Дори не ме болят краката. Имам сила да вървя 40 дни и 40 нощи. Да тръгвам.
✦ ✦ ✦
Илия Ето че отново съм на път. Сам. Съвсем сам. Разочаровах Бог. Къде ми беше акълът? Да бягам като страхливец. След като Той направи толкова много за мен. Пращаше ми врани да ме хранят при потока Херит, после ме остави на грижите на вдовицата от Сарепта, помогна ми да победя пророците на Ваал… А аз? Какво направих? Усъмних се в силата на Бога и в любовта му към мен… А, ето я Божията планина Хорив. Ще се покатеря нагоре по склона. Тази пещера изглежда чудесна за подслон. Ще вляза и ще се заселя в нея.
✦ ✦ ✦
Бог Илия, какво правиш тук?
Илия Боже, аз съм единственият човек, който ти е верен. Твоят народ забрави за Теб. Избра да следва фалшиви богове. Те събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
Бог Илия, излез от пещерата и застани на планината!
Илия Добре, Боже, излизам… /звук на силен вятър/ Какъв силен вятър! Направо ще ме отвее! /накланя се наляво-надясно/ Чак камъните полетяха. Боже, Ти ли си във вятъра?... /тишина/ …Защо краката ми се клатят? /звук на падащи камъни, разперва ръце, за да пази баланс/ Цялата планина се тресе. Боже, Ти ли си в земетресението?... /тишина/ … /звук на огън, ръце над главата, за да се предпази/ Ужас! Вали огнен дъжд. Страх ме е. Боже, Ти ли си в огъня?... /тишина/…
Бог /с тих глас/ Илия, Илия.

/Илия покрива лицето си с кожуха си/

Бог Аз не съм в нещата, които те плашат. Аз съм тук, защото те обичам. Аз съм тук, за да ти простя, за да те защитя и да те пазя. Аз съм тук и защото имам нужда от теб да свършиш някои много специални задачи.
Илия Все още ми вярваш, че ще работя за Теб?
Бог Илия, аз ти простих. Вярвам ти и искам и ти да ми вярваш. Сега искам да слезеш от планината с мен и да се върнеш по пътя си през пустинята в Дамаск. Ние ще променим света, ти и Аз, заедно.
Илия Да, Боже, тръгвам веднага. /тръгва, подскачайки от радост/
✦ ✦ ✦
Вятър силен завя Ала Илия не чу на Бога гласа Земетръс планината разлюля Илия пак не чу на Бога гласа После огън заваля И след него бе тишина Бог говори нежно и с любов Към теб и мен отправя Своя зов